изтощаване

Речник на българския език

изтоща̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изтощавъне
  • изтущаване
  • изтущавъне
  • истощаване
  • истощавъне
  • истущаване
  • истущавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-то-ща-ва-не
членувано из-то-ща-ва-не-то
мн.ч. из-то-ща-ва-ния
членувано из-то-ща-ва-ни-я-та