махана

Речник на българския език

1. махана̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. маханѝ, ж. Остар. Недостатък, кусур. На всички намираш махана.

Грешни изписвания (7)

  • маханъ
  • махъна
  • махънъ
  • мъхана
  • мъханъ
  • мъхъна
  • мъхънъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ха-на
членувано ма-ха-на-та
мн.ч. ма-ха-ни
членувано ма-ха-ни-те
звателна форма

2. махана — мин. страд. прич. ж. р.

махана е производна форма на махам (мин. страд. прич. ж. р.).