вина

Речник на българския език

1. вина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. винѝ, ж.
1. Простъпка, провинение. Имаш голяма вина.
2. Отговорност за станала щета. Кой ще поеме вината за загубите?
3. Причина с лоши, неблагоприятни последици. Разбрах, че цялата вина е в мене.

Грешни изписвания (3)

  • вена
  • венъ
  • винъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-на
членувано ви-на-та
мн.ч. ви-ни
членувано ви-ни-те
звателна форма

2. вина — мн. ч.

вина е производна форма на вино (мн. ч.).