прегрешение

Речник на българския език

прегрешѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. прегрешения, ср. Действие, противоречащо на някакви възприети принципи, норми; простъпка, грях, провинение.

Грешни изписвания (3)

  • прегришение
  • пригрешение
  • пригришение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прег-ре-ше-ние
членувано прег-ре-ше-ни-е-то
мн.ч. прег-ре-ше-ния
членувано прег-ре-ше-ни-я-та