отклонение

Речник на българския език

отклонѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. отклонѐния, ср.
1. Отклоняване.
2. Път, линия, която се отделя от главния път или линия; отбивка.

Грешни изписвания (3)

  • отклунение
  • утклонение
  • утклунение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-к-ло-не-ние
членувано от-к-ло-не-ни-е-то
мн.ч. от-к-ло-не-ния
членувано от-к-ло-не-ни-я-та