преиначаване

Речник на българския език

преинача̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • прееначаване
  • прееначавъне
  • преенъчаване
  • преенъчавъне
  • преиначавъне
  • преинъчаване
  • преинъчавъне
  • приеначаване
  • приеначавъне
  • приенъчаване
  • приенъчавъне
  • прииначаване
  • прииначавъне
  • приинъчаване
  • приинъчавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-и-на-ча-ва-не
членувано пре-и-на-ча-ва-не-то
мн.ч. пре-и-на-ча-ва-ния
членувано пре-и-на-ча-ва-ни-я-та