склон

Речник на българския език

склон съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

склонът, склона, мн. склонове, (два) склона, м. Надолнище на планина; стръмнина, урва, скат. Групата върви по склона.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. склон
непълен член скло-на
пълен член скло-нът
мн.ч. скло-но-ве
членувано скло-но-ве-те
бройна форма скло-на
звателна форма