урва

Речник на българския език

у̀рва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. у̀рви, ж. Разг. Стръмно място, стръмнина. Каруцата едва се влачеше по урвата.

Грешни изписвания (1)

  • урвъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ур-ва
членувано ур-ва-та
мн.ч. ур-ви
членувано ур-ви-те
звателна форма