надолнище

Речник на българския език

надо̀лнище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. надо̀лнища, ср. Място, по което се отива надолу, слиза се в ниско място; нанадолнище. Камъните се търкаляха по надолнището.

Грешни изписвания (15)

  • надолнеште
  • надолнешти
  • надолнеще
  • надолнещи
  • надолниште
  • надолништи
  • надолнищи
  • нъдолнеште
  • нъдолнешти
  • нъдолнеще
  • нъдолнещи
  • нъдолниште
  • нъдолништи
  • нъдолнище
  • нъдолнищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-дол-ни-ще
членувано на-дол-ни-ще-то
мн.ч. на-дол-ни-ща
членувано на-дол-ни-ща-та