стръмнина

Речник на българския език

стръмнина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стръмнинѝ, ж.
1. Стръмно място; склон. Вървим по стръмнината.
2. Само ед. Качество на стръмен.

Грешни изписвания (7)

  • страмнена
  • страмненъ
  • страмнина
  • страмнинъ
  • стръмнена
  • стръмненъ
  • стръмнинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стръм-ни-на
членувано стръм-ни-на-та
мн.ч. стръм-ни-ни
членувано стръм-ни-ни-те
звателна форма