височина̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. височинѝ, ж.
1. Качество на висок (в 1 и 2 знач.).
2. Възвишение, хълм. Зад оная височина е селото.
3. Спец. В геометрията — перпендикулярът, спуснат от върха към основата на фигура.
4. Спец. Обикн. мн. В музиката — високите тонове в една мелодия, песен. Вземам височините успешно.
същ. умал. височинка̀, мн. височинкѝ, ж. (във 2 знач.).
1. Качество на висок (в 1 и 2 знач.).
2. Възвишение, хълм. Зад оная височина е селото.
3. Спец. В геометрията — перпендикулярът, спуснат от върха към основата на фигура.
4. Спец. Обикн. мн. В музиката — високите тонове в една мелодия, песен. Вземам височините успешно.
същ. умал. височинка̀, мн. височинкѝ, ж. (във 2 знач.).
Синоними
Грешни изписвания (15)
- весочена
- весоченъ
- весочина
- весочинъ
- весучена
- весученъ
- весучина
- весучинъ
- височена
- височенъ
- височинъ
- висучена
- висученъ
- висучина
- висучинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ви-со-чи-на | |
|---|---|---|
| членувано | ви-со-чи-на-та | |
| мн.ч. | ви-со-чи-ни | |
| членувано | ви-со-чи-ни-те | |
| звателна форма | — | |