кота

Речник на българския език

ко̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ко̀ти, ж.
1. Спец. Височина на точка, отчетена от даден хоризонт.
2. Спец. В топографията — цифра, която изразява разликата между две нива при нивелация.
3. Спец. В геодезията — височината на една точка по отношение на основната величина.
4. Спец. В банковото дело — таблица за курсовете на движимите ценности и стоки.

Грешни изписвания (1)

  • котъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-та
членувано ко-та-та
мн.ч. ко-ти
членувано ко-ти-те
звателна форма