място

Речник на българския език

1. мя̀сто съществително име, среден род (тип 57a) редактиране

Значение

мн. места̀, ср.
1. Част от пространството, която заема един предмет.
2. Определено пространство, където се намира винаги един предмет. Кой премести вазата от мястото ѝ?
3. Пространство, където се извършва някакво действие. От мястото на събитието. Работно място. Място за пушене.
4. Част от земната повърхност, местност. Живописни места.
5. Положение, заемано от някого. Първо място в състезанието. Заема важно място.
6. Определена част от книга или друго произведение. Стигнал съм до интересно място в романа.
7. Определен стол в кинозала, театър и др. Трети ред, пето място.
8. Само мн. Периферни организации или учреждения. Политически организации по места.
Болно/Слабо място. — Най-чувствителна, най-уязвима страна на някого. •На място. Какъвто трябва да бъде, подходящ, уместен.
Убит на място. — Веднага, бързо, без мъчение.
Слагам на мястото (някого). — Вразумявам го, наказвам го.
Не мога да си намеря място. — Много съм развълнуван, не мога да се успокоя.

Грешни изписвания (1)

  • мясту

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мяс-то
членувано мяс-то-то
мн.ч. мес-та
членувано мес-та-та

2. Мя̀сто географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Мясту