пост

Речник на българския език

1. пост съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

по̀стът, по̀ста, мн. по̀стове, (два) по̀ста, м.
1. Лице или група лица, които наблюдават или охраняват нещо.
2. Място, откъдето се води наблюдението.
3. Прен. Отговорна длъжност. Висок пост.



по̀стът, по̀ста, мн. по̀сти, м.
1. Въздържане от блажна храна, свързано с религиозни предписания; постене.
2. Обикн. мн. Дни, в които не се яде блажна храна. Велики пости.

Грешни изписвания (1)

  • пос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пост
непълен член пос-та
пълен член пос-тът
мн.ч. пос-то-ве
членувано пос-то-ве-те
бройна форма пос-та
звателна форма

2. пост съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

по̀стът, по̀ста, мн. по̀стове, (два) по̀ста, м.
1. Лице или група лица, които наблюдават или охраняват нещо.
2. Място, откъдето се води наблюдението.
3. Прен. Отговорна длъжност. Висок пост.



по̀стът, по̀ста, мн. по̀сти, м.
1. Въздържане от блажна храна, свързано с религиозни предписания; постене.
2. Обикн. мн. Дни, в които не се яде блажна храна. Велики пости.

Грешни изписвания (1)

  • пос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пост
непълен член пос-та
пълен член пос-тът
мн.ч. пос-ти
членувано пос-ти-те
бройна форма пос-та
звателна форма