говеене

Речник на българския език

говеене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-ве-е-не
членувано го-ве-е-не-то
мн.ч. го-ве-е-ния
членувано го-ве-е-ни-я-та