укрепление

Речник на българския език

укреплѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. укреплѐния, ср.
1. Съоръжение, което служи за укрепване, стабилизиране, защита.
2. Място със съоръжение за защита. Напускам укреплението.

Грешни изписвания (3)

  • окрепление
  • окрипление
  • укрипление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ук-реп-ле-ние
членувано ук-реп-ле-ни-е-то
мн.ч. ук-реп-ле-ния
членувано ук-реп-ле-ни-я-та