крепост

Речник на българския език

1. крѐпост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

крепостта̀, мн. крѐпости, ж.
1. Укрепено с яки стени, ровове и други съоръжения населено място. Труднодостъпна крепост. Превземам крепостта. Предавам крепостта отвътре.
2. Укрепена сграда или комплекс от сгради.
3. Прен. Там, където нещо се пази, охранява сигурно; защитено място. Манастирите са крепост на българската книжнина и българския дух. Крепост на мракобесието. Моят дом — моята крепост.
4. Прен. Нещо, което е труднопревземаемо, труднопостижимо. Превземам крепостта на сърцето ѝ. Крепостта на науката.

Грешни изписвания (3)

  • крепуст
  • крепос
  • крепус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кре-пост
членувано кре-пост-та
мн.ч. кре-пос-ти
членувано кре-пос-ти-те
звателна форма

2. Крѐпост географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Крепуст
  • Крепос
  • Крепус