стълб

Речник на българския език

стълб съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

стъ̀лбът, стъ̀лба, мн. стъ̀лбове, (два) стъ̀лба, м.
1. Висока вертикална колона от различен материал или произход. Електрически стълб. Бликна петролен стълб.
2. Прен. Защита, опора, подкрепа. Жената е стълбът на семейството.
Позорен стълб. — Стълб, на който са заковавали в миналото престъпниците.
Гръбначен стълб.Спец. Основата на човешки или животински скелет, съставена от прешлени.

Грешни изписвания (1)

  • стълп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стълб
непълен член стъл-ба
пълен член стъл-бът
мн.ч. стъл-бо-ве
членувано стъл-бо-ве-те
бройна форма стъл-ба
звателна форма