контрафорс

Речник на българския език

контрафо̀рс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • контръфорс
  • кунтрафорс
  • кунтръфорс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-форс
непълен член кон-т-ра-фор-са
пълен член кон-т-ра-фор-сът
мн.ч. кон-т-ра-фор-си
членувано кон-т-ра-фор-си-те
бройна форма кон-т-ра-фор-са
звателна форма