колона

Речник на българския език

коло̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. коло̀ни, ж.
1. Подпора от камък, железобетон, дърво, която е част от конструкция на сграда или се издига като паметник. Мраморна колона. Колона на падналите във войната.
2. Отвесна редица от печатни редове в списание или вестник.
3. Редица от движещи се един след друг хора или превозни средства. Попаднахме зад колона от камиони.
4. Разг. Кутия с вградени високоговорители; тонколона.

Грешни изписвания (3)

  • колонъ
  • кулона
  • кулонъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ло-на
членувано ко-ло-на-та
мн.ч. ко-ло-ни
членувано ко-ло-ни-те
звателна форма