дирек

Речник на българския език

дирѐк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. дирѐци, (два) дирѐка, м. Разг. Използван за подпора или самостоятелен стълб. Зави ѝ се свят и тя се подпря на дирека.
Като дирек (изправен). — Много (изправен).
Подпирам дирека. — Чакам търпеливо (най-често за любовна среща).

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • дерек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-рек
непълен член ди-ре-ка
пълен член ди-ре-кът
мн.ч. ди-ре-ци
членувано ди-ре-ци-те
бройна форма ди-ре-ка
звателна форма