низ

Речник на българския език

1. низ съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

нѝзът, нѝза, мн. нѝзи и нѝзове, (два) нѝза, м. Наниз, редица от еднородни предмети. Два низа жълтици красяха шията ѝ. Низ от грешки.



предлог. Остар. Из, през. Низ поле широко.

Грешни изписвания (1)

  • нис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. низ
непълен член ни-за
пълен член ни-зът
мн.ч. ни-зо-ве
членувано ни-зо-ве-те
бройна форма ни-за
звателна форма

2. низ предлог (тип 192) редактиране

Значение

нѝзът, нѝза, мн. нѝзи и нѝзове, (два) нѝза, м. Наниз, редица от еднородни предмети. Два низа жълтици красяха шията ѝ. Низ от грешки.



предлог. Остар. Из, през. Низ поле широко.

Грешни изписвания (1)

  • нис