редица

Речник на българския език

редѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. редици, ж.
1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети; ред, низ, верига, върволица. Войнишки редици.
2. Значителен брой от еднородни неща, събития, явления, следващи едно след друго; ред, поредица. Редица случайности ме доведоха до истината.
3. Само мн. Състав. Много нови хора попълниха редиците им.

Грешни изписвания (3)

  • редицъ
  • ридица
  • ридицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ди-ца
членувано ре-ди-ца-та
мн.ч. ре-ди-ци
членувано ре-ди-ци-те
звателна форма