известен

Речник на българския език

1. извѐстен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

извѐстна, извѐстно, мн. извѐстни, прил.
1. Който е познат. Тези сведения са вече известни. Този човек ми е известен.
2. Прочут, прославен. Известен учен. Известен артист.
3. Някакъв. Известен запас от знания. До известна степен.
4. Определен, но в случая неактуален, излишен. Ще трябва да дойдеш пак, след известно време. Дава се за известни заслуги.



известѐна, известѐно, мн. известѐни, прил. Който е получил вест за нещо; осведомен.

Грешни изписвания (3)

  • езвестен
  • езвестин
  • известин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-вес-тен
непълен член из-вес-те-ния
пълен член из-вес-те-ни-ят
ж. р. из-вес-те-на
членувано из-вес-те-на-та
ср. р. из-вес-те-но
членувано из-вес-те-но-то
мн. ч. из-вес-те-ни
членувано из-вес-те-ни-те

2. извѐстен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

извѐстна, извѐстно, мн. извѐстни, прил.
1. Който е познат. Тези сведения са вече известни. Този човек ми е известен.
2. Прочут, прославен. Известен учен. Известен артист.
3. Някакъв. Известен запас от знания. До известна степен.
4. Определен, но в случая неактуален, излишен. Ще трябва да дойдеш пак, след известно време. Дава се за известни заслуги.



известѐна, известѐно, мн. известѐни, прил. Който е получил вест за нещо; осведомен.

Грешни изписвания (3)

  • езвестен
  • езвестин
  • известин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-вес-тен
непълен член из-вес-т-ния
пълен член из-вес-т-ни-ят
ж. р. из-вес-т-на
членувано из-вес-т-на-та
ср. р. из-вес-т-но
членувано из-вес-т-но-то
мн. ч. из-вес-т-ни
членувано из-вес-т-ни-те

3. известен — мин. страд. прич. м. р.

известен е производна форма на известя (мин. страд. прич. м. р.).