славен

Речник на българския език

сла̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

славна, славно, мн. славни, прил.
1. Който е достоен за слава или се ползва със слава; прочут, знаменит, популярен, известен, бележит, велик. Славен поет.
2. Разг. Много добър, приятен, симпатичен. Славна жена имаш.нареч. славно.

Грешни изписвания (1)

  • славин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сла-вен
непълен член слав-ния
пълен член слав-ни-ят
ж. р. слав-на
членувано слав-на-та
ср. р. слав-но
членувано слав-но-то
мн. ч. слав-ни
членувано слав-ни-те