знаменит

Речник на българския език

знаменѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

знаменѝта, знаменѝто, мн. знаменѝти, прил.
1. Който е изключително известен, прославен с нещо. Знаменит учен. Знаменит певец.
2. Който изпъква; изключителен, бележит, значителен. Знаменито откритие. Знаменит ден.

Грешни изписвания (3)

  • знаминит
  • знъменит
  • знъминит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зна-ме-нит
непълен член зна-ме-ни-тия
пълен член зна-ме-ни-ти-ят
ж. р. зна-ме-ни-та
членувано зна-ме-ни-та-та
ср. р. зна-ме-ни-то
членувано зна-ме-ни-то-то
мн. ч. зна-ме-ни-ти
членувано зна-ме-ни-ти-те