велик

Речник на българския език

велѝк прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

велѝка, велѝко, мн. велѝки, прил.
1. Който значително превъзхожда обичайното. Велик поет. Велико дело.
2. Остар. За чувство, изживяване — много, извънредно силен. Велика радост. Велика вяра.
Велики пости. — Великденските пости.

Грешни изписвания (1)

  • вилик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-лик
непълен член ве-ли-кия
пълен член ве-ли-ки-ят
ж. р. ве-ли-ка
членувано ве-ли-ка-та
ср. р. ве-ли-ко
членувано ве-ли-ко-то
мн. ч. ве-ли-ки
членувано ве-ли-ки-те