заслужил

Речник на българския език

1. заслу̀жил — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

заслу̀жила, заслу̀жило, мн. заслу̀жили, прил. Който има заслуги. Заслужил за науката.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • заслужел
  • зъслужел
  • зъслужил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зас-лу-жил
непълен член зас-лу-жи-лия
пълен член зас-лу-жи-ли-ят
ж. р. зас-лу-жи-ла
членувано зас-лу-жи-ла-та
ср. р. зас-лу-жи-ло
членувано зас-лу-жи-ло-то
мн. ч. зас-лу-жи-ли
членувано зас-лу-жи-ли-те

2. заслужил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заслужил е производна форма на заслужа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заслужил — мин. деят. св. прич. м. р.

заслужил е производна форма на заслужа (мин. деят. св. прич. м. р.).

Връзки