удивѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
удивѝтелна, удивѝтелно, мн. удивѝтелни, прил. Който буди удивление; чуден, странен. Удивителна красота. Удивителни традиции.
• Удивителен знак. — Спец. Препинателен знак, поставян в края на изречение, което изразява заповед или чувство.
• Удивителен знак. — Спец. Препинателен знак, поставян в края на изречение, което изразява заповед или чувство.
Синоними
- учудващ, прелестен, прекрасен, очарователен, омаен, пленителен, чуден, възхитителен, дивен, поразителен, изумителен, нечут, чудесен, необикновен, чудноват, забележителен, приказен, баснословен, фантастичен, феноменален, неочакван, непредвиден, невероятен, изненадващ, захласващ
- огромен, знаменит, славен
- недействителен
- шеметен, зашеметяващ, глупав, лекомислен, краен
Грешни изписвания (15)
- одевителен
- одевителин
- одевитилен
- одевитилин
- одивителен
- одивителин
- одивитилен
- одивитилин
- удевителен
- удевителин
- удевитилен
- удевитилин
- удивителин
- удивитилен
- удивитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | уди-ви-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | уди-ви-тел-ния | ||
| пълен член | уди-ви-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | уди-ви-тел-на | ||
| членувано | уди-ви-тел-на-та | ||
| ср. р. | уди-ви-тел-но | ||
| членувано | уди-ви-тел-но-то | ||
| мн. ч. | уди-ви-тел-ни | ||
| членувано | уди-ви-тел-ни-те | ||