дивен

Речник на българския език

1. дѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

дѝвна, дѝвно, мн. дѝвни, прил. Който притежава изключителни качества; необикновен, прелестен, чуден. Дивни Крали Марко! (Ив. Вазов) Дивна красота.

Грешни изписвания (1)

  • дивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-вен
непълен член див-ния
пълен член див-ни-ят
ж. р. див-на
членувано див-на-та
ср. р. див-но
членувано див-но-то
мн. ч. див-ни
членувано див-ни-те

2. дивен — мин. страд. прич. м. р.

дивен е производна форма на дивя се (мин. страд. прич. м. р.).