необикновѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
необикновѐна, необикновѐно, мн. необикновѐни, прил.
1. Който се среща рядко; необичаен, чуден. Необикновена случка.
2. Извънреден, прекален. Необикновена активност.
1. Който се среща рядко; необичаен, чуден. Необикновена случка.
2. Извънреден, прекален. Необикновена активност.
Синоними
- изключителен, рядък, единствен, необичаен, несравним, нов, нечут, особен, пръв по рода, не като другите, странен, извънреден, феноменален
- ненормален, забележителен, удивителен, невъобразим, парадоксален, невероятен, невъзможен, свръхестествен, свръхчовешки
- колосален, грамаден, чудовищен
- единствен по рода си, неповторим, уникален
- краен, прекален
- огромен
- оригинален, нешаблонен
- чудат
- необясним
- неспазващ условностите, ексцентричен, нестандартен
- фантастичен, чуден, куриозен, неочакван
- нередовен, неестествен, анормален
- чудноват
Грешни изписвания (15)
- необекновен
- необекнувен
- необикнувен
- неубекновен
- неубекнувен
- неубикновен
- неубикнувен
- ниобекновен
- ниобекнувен
- ниобикновен
- ниобикнувен
- ниубекновен
- ниубекнувен
- ниубикновен
- ниубикнувен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-о-бик-но-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-о-бик-но-ве-ния | ||
| пълен член | не-о-бик-но-ве-ни-ят | ||
| ж. р. | не-о-бик-но-ве-на | ||
| членувано | не-о-бик-но-ве-на-та | ||
| ср. р. | не-о-бик-но-ве-но | ||
| членувано | не-о-бик-но-ве-но-то | ||
| мн. ч. | не-о-бик-но-ве-ни | ||
| членувано | не-о-бик-но-ве-ни-те | ||