невероя̀тен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
невероя̀тна, невероя̀тно, мн. невероя̀тни, прил.
1. Който изглежда невъзможен; неправдоподобен. Невероятна история.
2. Много голям, значителен, извънредно силен. Невероятно усилие. Невероятна бързина.
същ. невероя̀тност, невероятността̀, ж.
1. Който изглежда невъзможен; неправдоподобен. Невероятна история.
2. Много голям, значителен, извънредно силен. Невероятно усилие. Невероятна бързина.
същ. невероя̀тност, невероятността̀, ж.
Синоними
- неправдоподобен, чуден, чудноват, необикновен, недопустим, изненадващ, непредполагаем, мъчно допустим, невъзможен, неимоверен, странен, невъобразим, немислим, изключителен, неестествен, свръхестествен, грамаден, необхватен, неизмерим, баснословен, фантастичен, умът не го побира
- нежелателен
- прекален, извънреден, краен, неприемлив, преувеличен
Грешни изписвания (15)
- невероятин
- неверуятен
- неверуятин
- невироятен
- невироятин
- невируятен
- невируятин
- нивероятен
- нивероятин
- ниверуятен
- ниверуятин
- нивироятен
- нивироятин
- нивируятен
- нивируятин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-ве-ро-я-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-ве-ро-ят-ния | ||
| пълен член | не-ве-ро-ят-ни-ят | ||
| ж. р. | не-ве-ро-ят-на | ||
| членувано | не-ве-ро-ят-на-та | ||
| ср. р. | не-ве-ро-ят-но | ||
| членувано | не-ве-ро-ят-но-то | ||
| мн. ч. | не-ве-ро-ят-ни | ||
| членувано | не-ве-ро-ят-ни-те | ||