неповторим

Речник на българския език

неповторѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неповторѝма, неповторѝмо, мн. неповторѝми, прил. Който няма да се повтори; изключителен, единствен. Неповторимо преживяване.

Грешни изписвания (15)

  • неповтурим
  • непофторим
  • непофтурим
  • непувторим
  • непувтурим
  • непуфторим
  • непуфтурим
  • ниповторим
  • ниповтурим
  • нипофторим
  • нипофтурим
  • нипувторим
  • нипувтурим
  • нипуфторим
  • нипуфтурим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-пов-то-рим
непълен член не-пов-то-ри-мия
пълен член не-пов-то-ри-ми-ят
ж. р. не-пов-то-ри-ма
членувано не-пов-то-ри-ма-та
ср. р. не-пов-то-ри-мо
членувано не-пов-то-ри-мо-то
мн. ч. не-пов-то-ри-ми
членувано не-пов-то-ри-ми-те