единствен

Речник на българския език

едѝнствен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

едѝнствена, едѝнствено, мн. едѝнствени, прил.
1. Само един, без други. Това е единственият ми екземпляр, другите ги раздадох.
2. Само този, даденият, и никой друг. Единствен той все още спазва правилата.
3. Изключителен, уникален. Единствен по рода си.
нареч. едѝнствено.
Единствено число.Спец. В езикознанието — граматична форма, която означава единичност, неразчлененост.

Грешни изписвания (4)

  • единствин
  • идинствен
  • идинствин
  • едиствен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. един-с-т-вен
непълен член един-с-т-ве-ния
пълен член един-с-т-ве-ни-ят
ж. р. един-с-т-ве-на
членувано един-с-т-ве-на-та
ср. р. един-с-т-ве-но
членувано един-с-т-ве-но-то
мн. ч. един-с-т-ве-ни
членувано един-с-т-ве-ни-те