изолиран

Речник на българския език

1. изолѝран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езолиран
  • езолирън
  • езулиран
  • езулирън
  • изолирън
  • изулиран
  • изулирън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. изо-ли-ран
непълен член изо-ли-ра-ния
пълен член изо-ли-ра-ни-ят
ж. р. изо-ли-ра-на
членувано изо-ли-ра-на-та
ср. р. изо-ли-ра-но
членувано изо-ли-ра-но-то
мн. ч. изо-ли-ра-ни
членувано изо-ли-ра-ни-те

2. изолиран — мин. страд. прич. м. р.

изолиран е производна форма на изолирам (мин. страд. прич. м. р.).