пуст
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
пуста, пусто, мн. пусти, прил.
1. Безлюден, ненаселен. Пуст остров.
2. Обезлюден, изоставен. Пусто село.
3. Празен, незапълнен.
4. Прен. Безсъдържателен. Пуста душа.
5. Омразен, проклет. Пуста орисия!
6. Който предизвиква възторг, възхищение. Пустата му гиздосия.
1. Безлюден, ненаселен. Пуст остров.
2. Обезлюден, изоставен. Пусто село.
3. Празен, незапълнен.
4. Прен. Безсъдържателен. Пуста душа.
5. Омразен, проклет. Пуста орисия!
6. Който предизвиква възторг, възхищение. Пустата му гиздосия.
Синоними
- празен, напразен, напуст, безплоден, ялов, безуспешен
- пустинен, степен, див, ненаселен, необитаем, безлюден, непосещаван, неразработен, необработен, необработваем, неплодороден, буренясал, тревясал, изоставен, запустял, опустял
- уединен, изолиран, отстранен
- кух, безсъдържателен, сух, безсмислен
- проклет, противен, омразен, неприятен, ненавистен
- клет, нещастен, злощастен, злочест
- необитаван, занемарен, разрушен
- мъртъв, извехнал
- печален, тъжен, нерадостен, потиснат, меланхоличен, скучен, отегчителен
- без стойност
- лъжовен, лъжлив
- незает
- мръсен, гаден, ваджишки
- незалесен, неизползван, опустошен, разорен
- свободен
- ужасен, невъзможен