безлюден

Речник на българския език

безлю̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безлю̀дна, безлю̀дно, мн. безлю̀дни, прил. Който е без хора или е слабо населен. Безлюдна улица.
същ. безлю̀дност, безлюдността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • безлюдин
  • бизлюден
  • бизлюдин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-лю-ден
непълен член без-люд-ния
пълен член без-люд-ни-ят
ж. р. без-люд-на
членувано без-люд-на-та
ср. р. без-люд-но
членувано без-люд-но-то
мн. ч. без-люд-ни
членувано без-люд-ни-те