див

Речник на българския език

див прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

дѝва, дѝво, мн. дѝви, прил.
1. Който се намира в първобитно състояние, нецивилизован. Диви племена.
2. Който не е култивиран или опитомен. Дива круша. Див заек. Дива местност.
3. Много буен, необуздан, груб. Див нрав. Дива река.
4. Глупав, безсмислен, странен, нелеп. Диво предложение.
5. За човек — който не умее да общува, живее сам; прост, саможив. Див човек.
6. Прен. Много силен, неудържим. Дива страст. Див възторг.
7. Прен. За музика, мелодия, танц — с много бърз ритъм, страстен, динамичен. Дива песен.
Дива котка. — Хищен горски бозайник от семейството на котките с ръждива козина.
Дива кокошка. — Яребица.
Дива свиня. — Глиган.
Див петел. — Опърничав, неразбран човек.

Грешни изписвания (1)

  • диф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. див
непълен член ди-вия
пълен член ди-ви-ят
ж. р. ди-ва
членувано ди-ва-та
ср. р. ди-во
членувано ди-во-то
мн. ч. ди-ви
членувано ди-ви-те