груб

гру̀ба, гру̀бо, мн. гру̀би, прил.
1. Който е недостатъчно обработен; прост, без изящество. Груба изработка.
2. Който не е фин, правилен, изящен. Груби черти на лицето. Груба външност.
3. Неделикатен, нетактичен, невнимателен. Груб човек. Груб смях. Груби думи. Груби обноски.
4. Който излиза извън рамките на допустимото, на нормалното. Груба грешка. Грубо нарушение.
5. Предварителен, приблизителен, без тънкости и подробности. Груб строеж. Груба мазилка. Груба сметка.
нареч. гру̀бо. Държах се грубо. Пресмятам грубо.
същ. ж. гру̀бост, гру̀бостта, мн. гру̀бости. Грубостта му минава всякакво приличие. Говори грубости.