суров

Речник на българския език

суро̀в прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

суро̀ва, суро̀во, мн. суро̀ви, прил.
1. За храна който не е подлаган на топлинна обработка. Сурово месо.
2. Който не е готвен достатъчно; недоварен, недоизпечен, недоизпържен. Картофите са малко сурови и затова са твърди.
3. Който не е обработван. Сурови кожи.
4. Който е много строг, сериозен или груб, безмилостен. Сурова критика. Суров баща. Суров поглед.
5. Прен. Жесток, безмилостен, безсърдечен. Сурово наказание. Суров бой.
6. Много тежък, труден. Животът е суров.
7. Неблагоприятен за живот, много студен. Суров климат.
Сухо и сурово. — Всичко или всички.
Покрай сухото и суровото. — Заедно с виновния страда и невинният.
нареч. суро̀во (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • соров
  • сороф
  • суроф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. су-ров
непълен член су-ро-вия
пълен член су-ро-ви-ят
ж. р. су-ро-ва
членувано су-ро-ва-та
ср. р. су-ро-во
членувано су-ро-во-то
мн. ч. су-ро-ви
членувано су-ро-ви-те