непоклатим

Речник на българския език

непоклатѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • непоклътим
  • непуклатим
  • непуклътим
  • нипоклатим
  • нипоклътим
  • нипуклатим
  • нипуклътим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-пок-ла-тим
непълен член не-пок-ла-ти-мия
пълен член не-пок-ла-ти-ми-ят
ж. р. не-пок-ла-ти-ма
членувано не-пок-ла-ти-ма-та
ср. р. не-пок-ла-ти-мо
членувано не-пок-ла-ти-мо-то
мн. ч. не-пок-ла-ти-ми
членувано не-пок-ла-ти-ми-те