упорит

упорѝта, упорѝто, мн. упорѝти, прил.
1. Който последователно и неотклонно се стреми към осъществяване на цел; твърд, настойчив.
2. Който не отстъпва от своето; неотстъпчив, непреклонен; инат. Упорито дете.
3. За труд, дейност — който е напрегнат, усилен, дълъг. Животът му е минал в упорит труд. Упорити усилия.
4. За болест, страдание, природно явление — който трае дълго, не може да бъде прекратен, победен и др.
същ. упорѝтост, упоритостта̀, ж. Всичко постига с голяма упоритост.
нареч. упорѝто.