настоятелен

Речник на българския език

настоя̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

настоя̀телна, настоя̀телно, мн. настоя̀телни, прил.
1. Който изразява настояване.
2. Който трябва да стане; наложителен, неотложен.
същ. настоя̀телност, настоятелността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • настоятелин
  • настоятилен
  • настоятилин
  • настуятелен
  • настуятелин
  • настуятилен
  • настуятилин
  • нъстоятелен
  • нъстоятелин
  • нъстоятилен
  • нъстоятилин
  • нъстуятелен
  • нъстуятелин
  • нъстуятилен
  • нъстуятилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нас-то-я-те-лен
непълен член нас-то-я-тел-ния
пълен член нас-то-я-тел-ни-ят
ж. р. нас-то-я-тел-на
членувано нас-то-я-тел-на-та
ср. р. нас-то-я-тел-но
членувано нас-то-я-тел-но-то
мн. ч. нас-то-я-тел-ни
членувано нас-то-я-тел-ни-те