бърз

Речник на българския език

бърз прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

бъ̀рза, бъ̀рзо, мн. бъ̀рзи, прил.
1. Който се движи или става с голяма скорост.
2. Който не търпи отлагане, спешен.
3. Който се осъществява в кратък интервал от време; краткотраен.
4. Пъргав, енергичен, сръчен.
нареч. бъ̀рзо.
същ. бързина̀, ж.
Бърз влак. — Вид влак за пътници, който взема разстоянието за по-малко време от пътническия влак, но за повече време от експресния влак.
Бърза помощ. — Специална медицинска служба за оказване на незабавна медицинска помощ в спешни случаи.
Бърза поща. — Пощенска служба за доставка на писма и пратки за по-кратко време от приетото в пощата за обикновено.
Бърза телеграма. — Телеграма, която трябва да стигне до адресата незабавно.

Грешни изписвания (1)

  • бърс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бърз
непълен член бър-зия
пълен член бър-зи-ят
ж. р. бър-за
членувано бър-за-та
ср. р. бър-зо
членувано бър-зо-то
мн. ч. бър-зи
членувано бър-зи-те