нахо̀дчив
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
и находчѝв, нахо̀дчива и находчѝва, нахо̀дчиво и находчѝво, мн. нахо̀дчиви и находчѝви, прил. Който лесно намира изход от трудно положение; съобразителен.
същ. нахо̀дчивост и находчѝвост, находчивостта̀, ж.
същ. нахо̀дчивост и находчѝвост, находчивостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- находчев
- нъходчев
- нъходчив
- находчеф
- находчиф
- нъходчеф
- нъходчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | на-ход-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-ход-чи-вия | ||
| пълен член | на-ход-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | на-ход-чи-ва | ||
| членувано | на-ход-чи-ва-та | ||
| ср. р. | на-ход-чи-во | ||
| членувано | на-ход-чи-во-то | ||
| мн. ч. | на-ход-чи-ви | ||
| членувано | на-ход-чи-ви-те | ||