остроумен

Речник на българския език

остроу̀мен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

остроу̀мна, остроу̀мно, мн. остроу̀мни, прил.
1. Който има изобретателен, остър ум. Остроумно дете.
2. Който съдържа остроумие; духовит, оригинален. Остроумен отговор.
3. Който е създаден или изобретен с много умение. Остроумно творение.

Грешни изписвания (7)

  • остроумин
  • оструумен
  • оструумин
  • устроумен
  • устроумин
  • уструумен
  • уструумин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ос-т-ро-у-мен
непълен член ос-т-ро-ум-ния
пълен член ос-т-ро-ум-ни-ят
ж. р. ос-т-ро-ум-на
членувано ос-т-ро-ум-на-та
ср. р. ос-т-ро-ум-но
членувано ос-т-ро-ум-но-то
мн. ч. ос-т-ро-ум-ни
членувано ос-т-ро-ум-ни-те