прозорлив

Речник на българския език

прозорлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

прозорлива, прозорливо, мн. прозорливи, прил. Който прозира, вижда напред нещата; проницателен. Прозорлив човек.същ. прозорливост, прозорливостта, ж.

Грешни изписвания (7)

  • прозурлив
  • прузорлив
  • прузурлив
  • прозорлиф
  • прозурлиф
  • прузорлиф
  • прузурлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. про-зор-лив
непълен член про-зор-ли-вия
пълен член про-зор-ли-ви-ят
ж. р. про-зор-ли-ва
членувано про-зор-ли-ва-та
ср. р. про-зор-ли-во
членувано про-зор-ли-во-то
мн. ч. про-зор-ли-ви
членувано про-зор-ли-ви-те