мъдър

Речник на българския език

мъ̀дър прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

мъ̀дра, мъ̀дро, мн. мъ̀дри, прил.
1. Който притежава голям ум и опит. Мъдър човек.
2. Който се основава на голям опит; добре премислен. Мъдра политика.

Грешни изписвания (1)

  • мъдар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мъ-дър
непълен член мъд-рия
пълен член мъд-ри-ят
ж. р. мъд-ра
членувано мъд-ра-та
ср. р. мъд-ро
членувано мъд-ро-то
мн. ч. мъд-ри
членувано мъд-ри-те