благоразумен

Речник на българския език

благоразу̀мен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

благоразу̀мна, благоразу̀мно, мн. благоразу̀мни, прил. Който обмисля добре действията си и не взема прибързани решения; разумен, разсъдлив.
същ. благоразу̀мие, ср. Надявам се, че благоразумието ще надделее.

Грешни изписвания (15)

  • благоразумин
  • благоръзумен
  • благоръзумин
  • благуразумен
  • благуразумин
  • благуръзумен
  • благуръзумин
  • блъгоразумен
  • блъгоразумин
  • блъгоръзумен
  • блъгоръзумин
  • блъгуразумен
  • блъгуразумин
  • блъгуръзумен
  • блъгуръзумин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бла-го-ра-зу-мен
непълен член бла-го-ра-зум-ния
пълен член бла-го-ра-зум-ни-ят
ж. р. бла-го-ра-зум-на
членувано бла-го-ра-зум-на-та
ср. р. бла-го-ра-зум-но
членувано бла-го-ра-зум-но-то
мн. ч. бла-го-ра-зум-ни
членувано бла-го-ра-зум-ни-те