дискрѐтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
дискрѐтна, дискрѐтно, мн. дискрѐтни, прил.
1. Който е способен да пази тайна. Дискретен човек.
2. Който се върши незабелязано от другите; таен. Дискретна постъпка.
3. Който е прекалено личен, не трябва да привлича вниманието на останалите. Дискретен въпрос.
същ. дискрѐтност, дискретността̀, ж.
нареч. дискрѐтно. Питам дискретно за нея.
1. Който е способен да пази тайна. Дискретен човек.
2. Който се върши незабелязано от другите; таен. Дискретна постъпка.
3. Който е прекалено личен, не трябва да привлича вниманието на останалите. Дискретен въпрос.
същ. дискрѐтност, дискретността̀, ж.
нареч. дискрѐтно. Питам дискретно за нея.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- дескретен
- дескретин
- дискретин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | дис-к-ре-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | дис-к-рет-ния | ||
| пълен член | дис-к-рет-ни-ят | ||
| ж. р. | дис-к-рет-на | ||
| членувано | дис-к-рет-на-та | ||
| ср. р. | дис-к-рет-но | ||
| членувано | дис-к-рет-но-то | ||
| мн. ч. | дис-к-рет-ни | ||
| членувано | дис-к-рет-ни-те | ||